Добре дошли!

Добре дошли в Yellow Chick Studio!

***Scroll down for the English version***

Днес ще започна с лиричното отклонение за възникването на Yellow Chick Studio. Предупреждавам, че публикацията е дълга и не е за хора със слаби нерви! Ако я дочетете все пак – обещавам Happy End! 🙂  Най-любопитните от вас сигурно вече са попаднали на страницата “За нас”, от където става ясно, че Yellow chick е едно образувание, израснало единствено, за да задоволява нуждите на KD workshop – едно необикновено място, където се раждат едни необикновени китари и басове – почти живи същества с имена, души и собствен характер. Yellow Chick се излюпи малко след като започнахме да мислим за подобрения на сайта KDbasses (към този момент някои от подобренията все още предстоят).

Първото нещо, което решихме да направим е да подменим снимките на инструментите с професионални такива, на които да блесне истинската красота на всички китари и басове. Така започна издирването на фотограф, който да покаже продуктите в детайли и реалистични цветове. Първоначално се насочихме по препоръки към музикант-фотограф, който разбирайки спецификата на продукта, мечтаехме да направи новите снимки, които гордо да поставим в сайта. Първата китара беше изпратена за пробна фото-сесия, първите снимки бяха одобрени и гордо боднати в сайта на KD. Продължихме въодушевено с втората, третата… но с всяка следваща поръчка качеството на снимките падаше и дори връщането на инструменти за преснимане не помагаше. На моменти изглеждаше малко отчайващо (даже доста), но нямахме по-добро решение. Времето ни притискаше, наближаваше изложение в Берлин, за което трябваше да подготвим и каталог – снимки определено ни трябваха и то по-добри, много по-добри от тези, направени със „сапунерката” на KD. Едновременно възникна нуждата и от корица за въпросния каталог и тази нужда ни заведе при друг фотограф. Резултатът беше плачевен – това е друга дълга история и как само се изкушаваааммм… Няколко месеца след идеята за подобрения по сайта, се оказахме с изхарчена значителна сума пари по проектите, щети по една от китарите и нищо налице, нищо, което можем да използваме. Удряхме на подобни камъни и в желанието да оборудваме всеки инструмент с видео представяне. Времето напредваше, безнадеждността растеше, със сетни сили изпратихме около 20 запитвания към фотографски студия и индивидуални фотографи с надеждата, че някъде по географските ни ширини има човек истински професионалист. От всички оферти, които получихме, адекватни и сериозни бяха едва няколко и почти се спряхме да работим с един от отзовалите се, когато на KD, изморен от несполуки, му хрумна великата идея, (изглеждаща ми напълно неадекватна по онова време) да купим собствено оборудване и сами да направим професионалните снимки, за които мечтаем. Трябва да се отбележи, че и двамата не бяхме хващали професионален или полу-професионален фотоапарат, да не говорим, че „ISO свързвах със система по качество и в никакъв случай с термин във фотографията. Поговорихме малко по темата, убедихме се един друг, че едва ли ще успеем да се справим сами и… разбира се, купихме, каквото счетохме за необходимо. Озовахме се с някаква техника в ръце, която гледахме с недоумение и дори страхопочитание. Идея нямахме какво да правим с нея. Тогава друга велика идея проряза пространството – да изкараме кратък курс, покриващ конкретните ни нужди, при фотографа, който най-много харесахме. Той откликна на идеята, но с уговорката, че хората се учат с години и резултатите няма да са каквито очакваме. Беше ни омръзнало всичко да не се получава и всички да ни казват как нещо не може да се получи. Имаше само едно нещо, което да се направи (поне за нас) – да се приложи принципът проба-грешка. Започнахме опитите в импровизираното ни студио, за около седмица разбрахме що е то бленда, скорост и ISO, колко е важна светлината и колко маловажен фотоапаратът. Надеждата покълваше, самочувствието ни също и след тази една седмица, твърдо убедени в нашите възможности, се върнахме в магазина за фотографски чарколя, за да закупим още един обектив. Бяхме стигнали до извода, че не можем да достигнем желаната от нас детайлност в снимките поради неподходящия обектив, а не поради някаква друга причина, като нашата неспособност например…не, разбира се, че не. За щастие след консултация в магазина се оказа, че причината наистина не е в телата стоящи зад фотоапарата и изводът ни е съвсем адекватен. Върнахме се с новия обектив! Вече нямаше какво да ни спре! Щрак, щрак – „моаре”? Ще каже човек, че дъждовния облак е само над нашите глави. Мъките не бяха свършили – седмици въртяхме светлини, скорости и бленди и един не търсен ефект все се появяваше на иначе съвършените ни снимки. Отвсякъде валяха предложения какъв е този ефект – моаре, хроматична аберация, нещо ужасно, можещо да се махне само с „печатчето” във фотошоп или други сложни фотошопски техники. И най-сетне нашите ангели-хранители се смилиха над нас – ефектът-дефект беше хроматична аберация и направените снимки просто трябваше да се отварят не с плъгин на фотошоп, а със софтуера на нашия фотоапарат. Колко лесно било! Толкова се радвам сега,когато пиша тази история, че не спряхме да опитваме, не се отказвахме, когато чувахме „Не може” и намирахме сили да се изправим след всеки препъни камък. Попадали ли сте на историята за малките жабки? Бъдете глухи за всички „Не може” и ще изкачите своите върхове. Ето и крайния резултат и снимките на първата китара, които направихме в Yellow Chick Studio:

(От тогава насам, нашето „ жълто пиле“ доста се разви и освен снимки вече има и няколко видеа зад гърба си, както и един продуктов каталог, но тях ще споделя допълнително.)

 

Today… I will tell the lyrical story of  Yellow Chick Studio beginning. I warn you –  the post is long and not for people with weak nerves! If you read it anyway – I promise Happy End! 🙂 Some of you that have already come to my blog and the “About Us” page, knows that Yellow Chick was set up exclusively to work for KD workshop – an unusual place which born unusual guitars and basses – almost living beings with names, souls and their own character. Yellow Chick hatched shortly after we started thinking about improvements to the KDbasses website (at this point some of the improvements are yet to come).

The first thing we decided to do is to replace the pictures of the instruments with professional ones in order to shine the real beauty of all KD guitars and basses. We started search for a photographer who could  show the products in detail and realistic colors. A recommended  musician-photographer was our first choice and we believed that he as a musician could understand the specifics of the guitar product. The first guitar was sent for a trial photo session, the first photos were approved and proudly stunned on the KD site. We continued enthusiastically with the second, the third … but with each subsequent order, the quality of the pictures fell.

Time was pressing  us because a Berlin guitar exhibition was coming up, and we wanted to prepare a catalog but everything seemed to be not happy ending .  A few months after the idea of ​​improvements on the site, we have been spending a considerable amount of money (we searched and tried different “professional” photographers) and nothing else.

Then KD made the decision – we bought our own equipment, we started studding hard about the camera, the lights and the equipment and that was the begining … Yellow Chick Studio was set. We were tired of everything getting out of the way and all telling us how something could not be done. We started the experiments in our studio, for about a week we understood what the aperture, speed and ISO are, how important the light is and how not so the camera is.   We made a lot a mistakes, we had a lot to study but in the and I was so glad that we did not stop trying, we did not give up when we heard “Can not” and we found the strength to stand up after every stumbling stone.

Be deaf to all “Can not,” and climb your peaks. Here is the final result and the first guitar photos we made at Yellow Chick Studio. Since then, our “yellow chicken” has grown a lot, and now when I see our first guitars pictures I see how far and how better we are now).

Signiture

Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s