Ресторант Щастливеца – Сан Стефано

След първото ми по-скоро негативно мнение за ресторант Щастливеца (на Витошка), преди повече от година, сега идва ред и на едно по-позитивно 🙂

Мнението ми за Щастливеца на Витошка можете да видите тук: Щастливеца – Витошка

Настоящият ми позитивизъм не знам точно на какво се дължи – дали на това, че очакванията ми не бяха толкова завишени, на това че критериите ми с времето в морето от лоши ресторанти са се занижили, на това, че посетихме новия все още Щастливец на Сан Стефано или просто на прекрасната компания, с която бях там 🙂 Залагам на последния фактор, но наистина много приятно ме изненадаха този път във вкусово отношение.

Обстановка: Интериора няма какво да го коментирам – отново напълно по-вкуса ми 🙂 Чистотата също. Не ми харесват огромните плазми, така модерни да ги слагат във всички ресторанти, но какво да се прави и в този има такава, като на всичкото отгоре ми се случи да седя съвсем близо до нея.

Шум: За съжаление нивото на шум е високо и се налагаше да повишавам доста тон, за да се чувам…надявам се нямам проблем с ушите :))) Напоследък се замислям дали силната музика във всички ресторанти не я пускат, за да заглушават всички интелигентни посетители (99%), които с нея или без нея са еднакво гръмогласни и обикновено държат да разбера в подробности какво ги вълнува.

Обслужване: Не че има от какво чак толкова да се оплача, но ми се струва, че сервитиорите са малко претоварени и не могат да обгрижват клиентите. А определено очаквам известна доза обгрижване при ресторанти като Щастливеца 🙂 Какво разбирам под обгрижване – да виждам достатъчно често сервитьора, който ненатрапчиво винаги забелязва, когато искам да поръчам нещо допълнително, а не аз да се оглеждам 15 минути, опитвайки се да му привлека вниманието. Също така нямам против да ми доливат питието или да се сещат да ме попитат дали искам още, ако е свършило. Това го очаквам само, ако знаят как се прави, така че разговорът на масата да не секне докато са там 🙂 Могат накрая да се пробват и да ме изкушат с някакъв десерт.

Храна: Едно от най-вкусните неща, които съм хапвала напоследък и не е било домашно приготвено бяха Вълчите хапки с пилешко (може да се поръчат и във вариант със свинско бонфиле):

22883367_10212608704191247_1777510010_n

Ето и как изглеждат някои други специалитети от менюто, от които моята компания не се оплака и предполагам, че са били вкусни:

22855418_10212608704391252_1376252933_n

22855788_10212608704591257_2026682673_n

22854815_10212608704031243_1384075891_n

22894820_10212608704671259_473548199_n

22894871_10212608703791237_495988260_n

 

Сладоледът също си заслужава да се опита – много е странен и не се топи като нормален сладолед, а вкусът му е много плътен и наситен.  Този на снимката е с вкус на манго:

22895032_10212608701871189_474248439_n

п.п. Мисля, че скоро ще се върна за още от Вълчите хапки!

Signiture

Advertisements

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s